Диамантите са един от най-известните камъни, с които се инкрустират пръстени, обеци, колиета, гривни и дори различни аксесоари, например часовници. Хората имат впечатление от диамантените бижута като за едни от най-скъпите въобще и това наистина е така. Диамантите са просто идеални – здрави, блестящи и като цяло ослепителни. Но все пак има камъни, които правят бижутата още по скъпи.
Ако например в наши дни най-подходящият годежен пръстен е солитер с диамант, то в миналото хората са предпочитали други камъни. Пръстенът с изумруд (или наричан още смарагд) е едно от най-скъпите бижута, които човек може да носи под формата на пръстен. Ако два пръстена са изработени с един и същ метал и имат по един камък с еднакво тегло, но единият камък е диамант, а другият – изумруд (смарагд), пръстенът с изумруд значително ще превъзхожда този с диамант.
Внимавайте да не се подведете. Пръстенът с берил може лесно да се обърка за пръстен с изумруд, но всъщност е много по-евтин и не може да се сравнява с истинския изумруд. За тренираното око обаче изумрудът не може да се сбърка с нищо друго, защото никой друг камък няма точно този специфичен зелен цвят.
Ако държите в ръката си пръстен с изумруд, най-вероятно няма да Ви бъде трудно да разпознаете истинския камък. Обикновено неговия цвят се асоциира с природа или зелена градина. Нюансите му варират според присъствието в по-голямо или по-малко количество на хром, ванадий и желязо.
Опитните бижутери казват, че почти всеки изумруд има леки нюанси в цвета, като камъни със съвсем чист и равномерен цвят са рядкост. Освен това, камъкът не би трябвало да променя цвета си без значение от метала, върху който е поставен на съответния пръстен. Това обаче не означава, че камъните с примеси са евтини или некачествени, нищо подобно. Просто чистия цвят повишава цената. Изумрудите се делят на такива със силни вариации и цветови примеси, такива със средни и такива с хомогенен цвят.
Освен удивителният цвят, който определя до голяма степен цената на бижуто, камъкът изумруд може да бъде изключително скъп и поради по-трудната обработка. Причината е, че във вътрешността си повечето изумруди имат фрактури и миниатюрни, трудно забележими пукнатини, които могат да провалят обработката на бижута за секунди ако обработващия не изчисли как и от къде да реже и оформя. Интересно е, че въпреки тяхната сравнителна крехкост, тези камъни се радват на невиждан интерес.
