Categories

  • Няма категории

Most Popular

Most Viewed

Парфюмът – усещане за щастие

парфюмАроматите имат магическото свойство да ни пренасят в друго измерение, откъсвайки ни от баналната действителност. Тази способност е била добре позната още преди векове, когато уханията били неразделна част от ритуалите. По време на жертвоприношения и други свещени обреди жреците изгаряли в специални съдове различни треви, корени на растения и цветя. Сред стелещия се миризлив пушек се опитвали да постигнат божествените тайни и да обединят емоционалния порив на множеството.

Започнали от благовонията, димящи в ритуалните съдове, уханията постепенно се разпространили навсякъде. Жителите по поречието на Нил приготвяли миризливи мехлеми и ароматни масла, които използвали в ритуалите, прославящи боговете на Древен Египет. Жените им също оценявали съблазнителното им действие.

В Античния Рим на уханията се приписвала целебна сила. Нашествията на варварите послужили като бариера пред разпространението на ароматите на Запад. Ислямските народи тогава достигнали съвършенство в изкуството на парфюмерията – арабите и персите били несравними специалисти в сферата на уханните подправки, усъвършенствайки процеса на дестилацията им.

Едва след бума на търговските отношения през XII век, този процес получава тласък на развитие в Европа. Монарсите и аристократите откриват прелъстителните и хигиенни свойства на благовонията. За кратко време Венеция се превърнала в парфюмерийна столица, център на преработка на ориенталски подправки.

През втората половина на XIV век се появяват течните парфюми на основата на спирт и етерични масла. Легендата гласи, че рецептата на първата тоалетна “вода на унгарската кралица” на основата на розмарин е била подарена на коронованата особа от един монах.

XVI век обединява професията на майстора на ръкавици с тази на парфюмериста. На мода били напарфюмираните ръкавици. През Средновековието ароматите се използвали и за да маскират неприятните миризми.

Първият голям прелом в историята на уханията настъпва, когато след Великата Френска революция гилдията на майсторите на ръкавици и парфюмеристи се разделя на две самостоятелни групи.

През 1608 г. във Флоренция, в манастира Санта Мария Новела възниква първата фабрика за парфюми в света. С производствения процес се занимавали монасите доминиканци. Големи инвестиции в манастира правели херцози и князе, дори самият римски папа. През 1709 в Кьолн французинът Jean Marie Joseph Farina, за пръв път предлага за продажба уханна вода, носеща името на града – Кьолн. Продуктът попада във Франция във втората половина на XVIII век и оттогава се разпространява с френското си наименование “одеколон”. Любопитен факт е, че император Наполеон купувал около 60 флакона на месец.

По-късно през XIX век Жан Герлен («Guerlain»), Франсоа Коти («Coty») и Ърнест Далтроф («Caron») — «бащите» на съвременната парфюмерия — създават основите на науката за ухания. В средата на 19 век се раждат първите голями компании. В началото на 20 век започва сливането на модния и парфюмерийния бизнес. За пръв път модният законодател Пол Поаре през 1911 г. комбинира аромати с колекция дрехи. Великата Габриел Шанел завършва търговската логика, пускайки на пазара през 1921 парфюм със собствено лого («Chanel № 5»).

Еволюцията на бранша продължава. Франсоа Коти е първият, който композира натурални миризми със създадени по химичен път. През 1917 лансира«Сhуprе», поставил началото на цяло семейство подобни аромати. Усъвършенстват се ориенталските и амброви ухания, меките пудрени, ванилени аромати и силните мускусни миризми.

През 20-те години е открит начин, с който по синтетичен път се създават аромати. Революцията в бранша е извършена от алдехидите, за пръв път използвани в «Chanel № 5». През 50-те години френската парфюмерия бележи възход. В началото на 60-те е бумът на мъжките ухания.

През 70-те се появява нова парфюмерия – т.н. pret-a-porter de lux, която пренася духа на «haute couture» в ежедневието. 80-те години оставят следа с експериментите в дизайна на флаконите. Модерни са гъсти, нежки, амброви ухания. В края на 80-те се появяват съвършено нови букети – свежи озонови и морски мотиви.

През 90-те са популярни природни, леки миризми. Океанските нотки от края на 80-те се трансформират в т.н. водни мотиви, създаващи асоциации с лотоси, лилии и други водни цветя. Новата технология «Living-Flower Technology» позволява да се изолира мирис на неоткъснати растения. За тази цел ги поставят под стъклен капак и през специално разклонение “изтеглят” аромата.

В последните години на 20 век на голяма популярност се радват плодовите аромати – лимон, портокал, ананас, манго… Ухания с максимална лаконичност и деликатност, в прекрасна хармония с миризмата на човешката кожа.

Хиляди години са изминали от момента, в който хората са се научили да използват магичната сила на уханията. Днес парфюмерията се е превърнала в изкуство, което ни позволява да се наслаждаваме на радостите на живота.